Суровите репресии се правят в контекста на предстоящите предизбони кампании, смята председателят на Българския хелзинкски комитет

Специалният закон за клеветата ще бъде по-репресивен, отколкото сега действащата законодателна уредба, коментира председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев във връзка с предложенията на съпредседателя на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев. Този закон, според него, ще бъде стъпка назад в демократичното развитие на България. Това ще въведе стандарти, които ще противоречат на международните норми за защита на правата на човека. Кънев подчерта, че сега действащата нормативна уредба не е съобразена изцяло с европейските норми за защита на правата на човека. За щастие българските правораздавателни органи успяват да балансират интересите и на двете страни, допълни председателят на Българския хелзинкски комитет.

Той коментира, че в момента в България обидата и клеветата се преследват по наказателен ред, като може да се търси и парично обезщетение, но сегашната уредба съдържа няколко проблема, които я правят неадекватна на нормите в едно демократично общество.

Според Кънев първият проблем на сегашната законодателна уредба е този, че обидата и клеветата все още се третират като престъпление. Развитието на международните стандарти в посока на защитата на свободата на словото води до това редица европейски страни да ги декриминализират и премахнат от Наказателния кодекс и те да останат като възможност за търсене на обезщетение, обясни председателят на Българския хелзинкски комитет. Той посочи, че тази практика се прилага в Босна и Херцеговина, Естония, Грузия, Украйна, Великобритания и Ирландия. Декриминализирането на обидата и клеветата е изискването на няколко организации, сред които е Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Вторият проблем е, че Наказателният кодекс допуска да бъде носена наказателна отговорност за твърдения, които могат да бъдат доказани, но в много случаи те не могат да бъдат доказани.

Като трети проблем Кънев определи предвидените в Наказателния кодекс санкции за обида и клевета, които са твърде високи и непропорционални, като размерът им може да достигне дори до 20 хил. лв.

Друг сериозен проблем е, че в действащата уредба липсват признати от международното право юрисдикции за търсене на отговорност за обида и клевета, посочи Кънев и даде като пример факта, че общинските съветници не са освободени от наказателна отговорност за изказвания, които те правят на сесии на Общинските съвети.

Сериозен въпрос с българското законодателство и практика е, че режимът за преследване за обида и клевета срещу длъжностни лица също противоречи на международното право. В момента обидата срещу представител на властта и длъжностни лица се преследва по-тежко, отколкото ако е оклеветен обикновен гражданин. Според Кънев е редно това да бъде точно обратното.

Сегашните управляващи искат да се отиде отвъд рамките на международното право, като направят още по-строги и репресивни санкциите срещу обидата и клеветата, смята председателят на Българския хелзинкски комитет. Техните намерения са свързани с това да се защитят тези, които са на власт в момента. Според него суровите репресии срещу клеветата ще се приемат в контекста на предстоящите предизборни кампании, където ще се разпространяват клеветнически твърдения. „Трябва да се премахне дискриминационния и ограничителен режим, който съществува в момента срещу свободата на словото", призова Кънев.