Лотар Херберт Матеус (на немски: Lothar Herbert Matthäus) е германски футболен треньор и един от най-успешните германски футболисти за всички времена. Той има рекордните 150 участия и 23 гола с германския национален отбор по футбол. Многократен шампион и носител на купата на Германия, шампион на Италия. Матеус е един от двамата играчи, участвали на 5 световни първенства. Освен това, той има и най-много мачове на световни финали - 25. Носител на купата на УЕФА през 1992 с Интер. От 21 септември 2010 г., Матеус е старши треньор на Националния отбор по футбол на България.

Матеус е роден на 21 март 1961 г. в Ерланген и започва кариерата си в Херцогенаурех. На 18 г. той се мести в Борусия (Мьонхенгладбах). В края на първия си сезон като професионалист той попада в състава на ФРГ за Евро 1980, където немците печелят титлата. Матеус влиза в игра като резерва при победата с 3:2 над Холандия, но се включва много неуспешно. При 3:0 за немците той предизвиква дузпа. Резултатът е намален, „лалетата“ бележат и втори гол и в крайна сметка ФРГ едва успява да измъкне победата. Халфът повече не влиза в игра на турнира. Все пак 2 години по-късно Матеус дебютира и на световно първенство при победата с 4:1 над Чили. През 1984 г. той се мести в Байерн Мюнхен. При това за предстоящия трансфер се разчува далеч преди края на сезона. По ирония на съдбата двата тима се срещат във финала за Купата на Германия. Резултатът е 1:1 и се налага изпълнение на дузпи. Матеус пропуска решаващият удар за Борусия. Никой не се осмелява да го обвини в опит да се хареса на новите си работодатели, но историята оставя неприятен привкус. 

През 1986 г. в Мексико Матеус вече е твърд титуляр в националния отбор. ФРГ стига до финала, но губи с 2:3 от Аржентина на Диего Марадона. Именно на Матеус е поверена задачата да пази гениалния аржентинец. Като цяло германецът се справя, но в 85-ата минута Диего хвърля прецизен пас към Буручага, който бележи победния гол.

До световното първенство в Италия през 1990 Матеус вече се е преместил в Интер, с който става шампион през 1989.Повечето си мачове на шампионата на планетата пък ФРГ играе на стадион „Сан Сиро“ в Милано и Матеус, както и съотборниците му в Интер Андреас Бреме и Юрген Клинсман, се представя отлично. Германците изригват още в първия си мач на първенсвото. Югославия е отнесена с 4:1, а Матеус отбелязва два гола. Същата година Матеус печели „Златната топка“.С помощта на халфа Интер печели Купата на УЕФА, но през 1992 г. се разделя с него. Матеус получава тежка травма и се завръща в Байерн Мюнхен. Впоследствие обаче шефовете на миланския клуб остават крайно изненадани от бързото възстановяване на халфа.

На световното първенство в САЩ Матеус вече играе като централен защитник, но Германия отпада изненадващо от България. Той записва пето участие на шампионат на планетата 4 години по-късно и установява рекорда си за най-много срещи на световни финали. Матеус е повикан от селекционера Берти Фогтс за заместник на контузения Матиас Замер след продължително отсъствие от бундестима, но не успява да предотврати провала 0:3 срещу Хърватия на 1/4 финалите.

През 1999 е капитан на Байерн във финалът на Шампионската Лига,загубен с 2-1 от Манчестър Юнайтед. През 2000 отива да играе в американският Метростарс,където завършва кариерата си.