Премиерният филм на седмицата получи “Златна мечка” на Берлинале 2011

Историята

Най-добрият приятел на шестгодишния Юсуф е неговият баща Якуп. Той осигурява скромния живот на семейството с меда, който събира от дърветата в глуха турска провинция. Юсуф често придружава баща си в дълбоките дебри на гората, която го плаши с могъществото и тайнствеността си. Юсуф е тихо момче, а неговата майка Зехра се тревожи за бъдещето му – той може да тръгне по стъпките на баща си, но с обучението в училище пред него се откриват други хоризонти. Ала добивът на мед намалява, в същото време Юсуф изпитва затруднения с четенето в училище. Страхът обсебва семейството, когато един ден бащата на Юсуф не се прибира от гората. Момчето изпада в мълчание, красивата му млада майка е отчаяна. На следващия ден Юсуф събира цялата си смелост и навлиза навътре в гората, за да намери баща си.

Споделени мисли: Режисьорът за своя филм:

“Мед” е третият филм от трилогията за Юсуф. Идеята за нея се роди, докато редактирах написан отдавна сценарий, който всъщност проследява историята на порасналия Юсуф в “Мляко”. Докато развивах образа на Юсуф, започнах да разсъждавам за бъдещето му (което виждаме в “Яйце”) и детството му (в “Мед”). И така постепенно трилогията се оформи. Започнах с “Яйце”, защото исках да разкрия постепенно героя изцяло, докато стигна до дъното на душата му. Самата трилогия би могла да бъде възприета като една дълга ретроспекция. В същото време обаче това не са филми за определен исторически период. Действието във всички истории се развива в наши дни, но на различни места и отразява различни икономически ситуации и взаимоотношения в Турция. Питали са ме дали и тримата Юсуфовци са един и същи човек. Предпочетох да не отговарям, за да не разкрия тайните на героя, или пък директните и индиректни връзки между филмите.

Моите лични минали преживявания

За да изградя образа на Юсуф, черпих от собствените си преживявания, така че можем да кажем, че той притежава и мои черти. Докато пишех и трите сценария, се позовавах на своето детство и младост и мисля, че по този начин успях реалистично да предам проблемите и търсенията на героя. В основата на Мед е детството ми – училищните тревоги, когато се учех да чета и пиша; въпросите ми, които възрастните оставяха без отговор; неподправената жестокост на природата и нейното богатство... Може да се каже, че детето се оформя като личност, докато любопитно открива света. И неразбирането от време на време, което води до наивни грешки, мечти, радост и тъга му помага да достигне до истината. Надявам се, че Мед ще помогне на зрителя пък да достигне до истината за Юсуф.

Липсата на бащата

Не можем да кажем, че в трилогията за Юсуф липсва образът на бащата, защото в “Мед” виждаме, че героят не само, че има баща, но има и много силна връзка с него. Важното в случая е как Юсуф се справя с отсъствието на баща си, как се опитва да го компенсира. От психоаналитична гледна точка ранната загуба на баща му може да е допринесла за това майка му да се е превърнала в по-голям авторитет по-късно - така, както го усещаме в “Мляко”. Може би това е основната причина Юсуф да бъде крехък, затворен и нерешителен в “Яйце”, където се опитва да промени тези свои качества. Но това са психологически обяснения, на които аз не обръщам внимание в моите филми. Опитвам се да представя ситуацията и да разсъждавам върху случващото се на едно духовно ниво. Бих искал да потърся връзка с някаква по-висша сила, вместо да предлагам обяснения за нашето битие в психологическите причинно-следствени връзки. Бих искал трилогията за Юсуф да бъде анализирана чрез асоциациите с историите за пророците Якуп и Юсуф, сънищата и отношението ни към надеждата и страха. Тогава картината ще е цялостна.

В търсене на малкия Юсуф

В продължение на месеци търсихме нашия Юсуф из различни градове и села в района на Ризе. Посетихме всички начални училища, интервюирахме всички първокласници. Търсих малкия Юсуф, който да прилича както на Юсуф в Яйце, така и на Юсуф в Мляко. Срещнахме се с всички първокласници, но аз не бях сигурен, че някой от тях е нашето момче. След два месеца решихме да сменим мястото за снимки. Това беше рисковано, защото цялата работа на асистентите ми и на хората от кастинга отиваше на халост, още повече че вече бяхме подбрали много деца за второстепенните роли. Но се преместихме в село на 100 км от първото и подновихме търсенето. Заради безработицата в него бяха останали малко жители, предимно възрастни хора. И малкото деца, които видяхме, не ни харесаха. Един ден, докато се връщах от търсене на места за снимки, видях Бора Алташ да кара колелото си. Слязох от колата, представих му се. Веднага почувствах, че търся именно него. Той е чувствително и умно момче, което живее в свой собствен свят.

Как Бора стана Юсуф

Докато снимахме “Мед”, Бора Алташ беше на 7 години. Характерът му се различава много от този на Юсуф. Бора обича да общува, но аз не можех да го оставя да се държи естествено. Затова беше наложително Бора да играе. Беше трудно да измъкнем Юсуф от него, но работихме дълго и упорито. Доколкото можах, му обясних какво се случва с Юсуф сцена по сцена. С него работех така, както работя с възрастните актьори. Бора прояви смелост да ми се довери и аз никога не злоупотребих с това доверие. Научих доста от опита си да накарам толкова малко дете да се концентрира върху ролята си. Нямам деца, може би затова нямам опит с децата. Не мога да забравя ентусиазма и отдадеността на Бора и останалите малчугани. Искам да благодаря и за помощта на актрисата Тюлин Йозен и учителят по актьорска игра на децата Кутай Сандъкчъ, благодарение на която успях да измъкна най-добрите изпълнения от малките актьори.

Необикновено място

За Юсуф и баща му Якуп гората е приказно мистериозно място. Гората е омагьосано царство, в което двамата потъват и после напускат. Това не е просто някакво обикновено място, на което трябва да отидат заради прехраната си, а съвсем различен свят – с огромните, стари дървета, различните тайнствени създания, като мулето и ястребът, които ги следват в гората. Беше доста трудно да открием такива високи дървета с огромни стволове. Постарах се много, за да намерим място, в което да разположим кошерите и да изградим визуалния свят на Мед. Работихме в няколко гори, в които от векове има пчелни кошери по дърветата. Те бяха разположени на различна надморска височина и на около 30-40 км една от друга и в тях имаше разнообразни дървесни видове.

В детството на човечеството

Ако приемем, че в днешно време човечеството е достигнало зрелостта си, местата, на които снимахме Мед, все още се намират в периода на детството на човечеството. Работихме в планински селца, които скоро ще опустеят, защото жителите им ще ги изоставят – а тези жители се опитват да живеят според древните традиции и като следват природните закони. По такива места се наблюдава унищожението на естествените водни ресурси, за да се построят електроцентрали на тяхно място. А това е проблем, на който трябва да се обърне внимание час по-скоро.

Духовен реализъм

През последните четири години по време на подготовката, снимките и постпродукцията на трилогията за Юсуф аз научих много неща. Трите филма ми помогнаха и да оформя режисьорския си стил, който бих могъл да нарека „духовен реализъм”. Задавах си въпроси за работата с оператора, актьорите, за звука, подбора на местата за снимки и времето за тях, техническия екип, как намирам средства за финасиране и как ги харча и си извадих поуките. Да снимаш филм е като да се преоткриеш в огледалото, в което се превръща този филм за теб. И това се отнася не само за режисьора, но и за всички участници. Майка ми, например, която играе малки роли в “Яйце” и “Мляко”, ми каза, че къщата в “Яйце” прилича много на старата ни семейна къща от детството. Това я подбуди да ми разкаже минали истории, които не бях чувал до момента. После използвах някои от тях в “Мляко” и “Мед”.

Семих Капланоглу

Турски режисьор, роден в Измир през 1963 година. Завършва кино- и телевизионна режисура в университета „Докуз Ейлюл” в родния си град през 1984 година. Същата година той се премества в Истанбул, където работи последователно като копирайтър в няколко рекламни агенции. Преди да дебютира в игралното кино, Семих Капланоглу е асистент-оператор на два документални проекта, както и сценарист и режисьор на телевизионен сериал. През 2001 година режисира първия си игрален филм Далеч от дома, който печели много награди. Световната премиера на втория игрален филм на режисьора Падението на ангела е на Берлинале през 2006 година. “Яйце”, който е първият филм от трилогията, озаглавена „Яйце – Мляко – Мед”, бе поканен за участие в „Петнайсетдневката на режисьорите” на фестивала в Кан през 2007 година и е носител на награди като „Златен портокал” (МФФ Анталия) и „Златно лале” (МФФ Истанбул). На “Мляко” е присъдена наградата на ФИПРЕССИ от фестивала в Истанбул, а “Мед” печели голямата награда – „Златна мечка” в Берлин.

Освен филмите, които снима, от 1987 до 2003 година. Капланоглу също така пише статии за пластичните изкуства и киното, а от 1996 до 2000 година води своя рубрика в ежедневника „Радикал”.

Мед

Honey

Турция/Германия, 2010, 103 мин.

Реж. Семих Капланоглу

в ролите: Бора Алташ Юсуф, Ердал Бешикчьоглу Якуп, Тюлин Йозен Зехра

Международни награди

Берлин МФФ „Златна мечка” за най-добър филм,

Фестивал на детския филм в Хамедан, Иран „Златна пеперуда” за най-добър оператор

Фестивал на световното кино „Ale Kino” в Познан, Полша Награда на публиката

29 Международен филмов фестивал в Истанбул, Награди за най-добър оператор и на публиката