Mнението на Кадер Ариф, докладчик на ЕП за ACTA, който подаде оставка след като подписването на споразумението стана факт

"АСТА отива прекалено далеч!" - към потенциалното пресичане на достъпа до животоспасяващи генерични лекарства и към нарушаване на свободата в интернет. Мнението е на французина Кадер Ариф, вече бивш докладчик на Европейския парламент за ACTA. Той хвърли оставката си само ден, след като представители на ЕС подписаха международното търговско споразумението за борба с фалшификацията в Токио.

 *По своята същност генеричните лекарства са същите като оригиналните лекарства. Оригиналният продукт е първата версия на едно лекарствено вещество, а генеричното лекарство е същият продукт, който се въвежда на пазара след изтичането на патентния период.

В интервю за Гардиън, Ариф обяснява, че въпреки преговорите по текста да са започнали през 2007 г., "Европарламентът, който представлява правата на хората, не е имал достъп до този указ, нито е имал информация за позицията, защитавана от комисията или за исканията на другите страни от споразумението".

Ариф напусна в знак на протест на 26 януари - датата, в която бе подписана международната спогодба. Тогава той обяви, че иска да "осъди по най-силния начин допускането на подписване на това споразумение, в което гражданското общество не участва, а прозрачността липса от самото начало". По думите му сега то се намесва в онлайн свободата, в пазара на лекарства, а вариантът да те арестуват на границата заради една песен или филм на компютъра ти, е съвсем реална.

"Заглавието на това споразумение е подвеждащо, защото то не се отнася само до фалшификациите, а става дума за нарушение на правата на интелектуална собственост", посочва той. "Има голяма разлика между тези две понятия".

Говорейки за генеричните лекарства Ариф обяснява, че те не са фалшифицирани лекарства, те не са фалшива версия на лекарството, те са родовата версия на медикамента, произведени или защото е изтекъл патент на оригиналното лекарство, или заради политиката за обществено здраве в дадена страна.

Редица страни като Индия и африканските страни са се опитвали да използват генерични версии на лекарства за инфекции като ХИВ, за което често са се съпротивлявали от фармацевтичните компании. При ACTA, Ариф се опасява, че тези страни няма да имат същата свобода да определят собствените си действия.

Има международни споразумения, като споразумението ТРИПС, което предвижда тази последна възможност, "каза той." Те са от особено значение за тези, които не могат да си позволят да плащат за HIV патентовани лекарства, например.

"Проблемът с AСТА е, че като се съсредоточи върху борбата срещу нарушения на правата върху интелектуалната собственост като цяло, тя се отнася към генеричните лекарства, просто като към фалшиви медикаменти. Това означава, че собственикът на патент може да спре доставка на лекарства за съответната страна и дори да се нареди унищожаването на медикаментите, като превантивна мярка."

Kлючов недостатък: "АCTA също ограничава възможностите за гъвкавост по споразумението ТРИПС за подпомагане на страни в необходимостта на генерични лекарства. Когато въпросът за намирането на точното равновесие между защитата на правата на интелектуална собственост и защита на крайните потребители е от решаващо значение, ACTA се изказва в полза на притежателите на патенти." Това е един от основните проблеми със съгласието, според Ариф.

"Документът е от значение за търговията на фалшиви обувки или чанти например, но какво да кажем за данни, изтеглени от интернет? Ако митнически служител смята, че може да извършвате търговска дейност само с един филм или една песен на вашия компютър, което е така по теорията, биха могли да ви изправят пред наказателни санкции", казва Ариф.

"Трябва да бъде по-ясно разграничение между нормални граждани и фалшификаторите, които търгуват на фалшиви продукти като търговска дейност. ACTA отива твърде далеч".

Какво могат да направят европейците?

Отговорът на Ариф е: "Да покажат интерес и загриженост към това споразумение е най-добрият начин за предизвикване на истински публичен дебат, който досега не бе възможен, заради липсващата прозрачност по този проект. Особено, когато времето за реакция е малко, повишаването на вниманието на членовете на парламента ще е от решаващо значение. А и защото АСТА е многостранно споразумение, то трябва да се ратифицира и от Европарламента, и от всяка една страна от съюза, поотделно. Така че дебатите на национално ниво са възможни".

AСТА предизвика граждански протести в редица европейски и други страни, както и онлайн атаки от хакерската група Анонимните. САЩ, държавите-членки на ЕС, Австралия, Нова Зеландия, Канада, Япония и редица други страни вече подписаха, макар още никъде да няма ратификация в националното законодателство.

Споразумението ще създаде международна рамка и набор от стандарти за доброволно препрявяне на правния режим за защита на правата върху интелектуалната собственост през националните граници.

Българските евродепутати също против

Евродепутатът от БСП Ивайло Калфин, докладчик по въпросите на сигурността в интернет, както и представители на българската десница в Европарламента - Надежда Нейнски и Светослав Малинов, се обявиха срещу международното търговско споразумение.

Според Калфин, въпреки разясненията на българското правителство, ACTA ще задължи страната ни да запише в законите си предвидените в този документ стандарти.

"Ние не можем вече да внесем промени, те се внасят преди споразумението да бъде подписано. Текстът вече е договорен", заяви евродепутатът. Той напомни, че ако Народното събрание ратифицира документа, ще се наложат промени в законите на страната.

Това, че вече е невъзможно споразумението да бъде предоговорено, смята и Ариф. Обяснението му е, че 11-е ключови части към документа са приключили с обсъжданията на 1 октомври 2011. "ЕК договаряше по тях с половината от ЕС, на базата на даден мандат от страните членки през 2007 г.", обясни още той.

Тоест, Ариф казва, че "на този етап може само да се приеме или отхрърли споразумението - за промяна на текста няма шанс. Ако дясното крило на ЕК не бе наложило толкова строг календар, членовете на Европейския парламент биха могли да изготвят междинен доклад, които да постави условности при ратификацията на споразумението, давайки и свои препоръки на страните-членки за това как да го прилагат. Но това вече не е осъществим вариант."

Вижте още по темата тук.