Китай вероятно ще загуби технологичната война със САЩ

Широко разпространено вярване е, че САЩ и Китай навлизат в „технологична студена война” – противоборство между суперсили за овладяване на бъдещите технологии, а с тях и на глобалната икономика. Политиката на щатската администрация към Китай уверено води към такава война, като бяха предприети стъпки за недопускане на американско ноу-хау в китайски ръце. В крайна сметка обаче тази война може да не включва много големи битки. Това пише Майкъл Шуман в коментара си за Блумбърг, публикуван от Инвестор.

Господстващото мнение е базирано на съмнителното допускане, че Китай неизбежно ще се превърне в иновативна сила, като неговите водещи корпорации ще отправят предизвикателство към американските Intel, Apple и Google за върха в технологичния свят. За да прерасне Китай в такава заплаха обаче, неговите компании ще трябва да преодолеят значителни препятствия.

Има си причина защо в света има толкова малко компании като Qualcomms и Microsofts – това, което те правят е изключително трудно. Много малко компании, особено от развиващите се икономики, се оказаха способни да влязат във висшата лига на глобалните технологии. Вземете за пример дългото и болезнено изкачване на южнокорейската Samsung Electronics по иновационната стълба.

Опасенията във Вашингтон са, че Китай накланя везните в своя полза чрез масирано субсидиране на своите технологични индустрии - от електромобилите до полупроводниците. Тази политика на Пекин обаче може да подкопае технологичните амбиции на страната.

Съвременната икономическа история сочи, че наливането на пари в приоритетни сектори често не успява да създаде иновативни компании. Шансовете на Китай са още по-малки, след като голяма част от субсидиите отиват към пословично бюрократичните и раздути държавни предприятия.

Държавната щедрост води до излишен производствен капацитет, който може да задуши по-конкурентните компании. Опитът на Китай до момента е в най-добрия случай спорен. Правителството, например, наля субсидии за десетки милиарди в сектора на електромобилите, само за да получи множество неопитни стартъпи, превозни средства с качество под средното и разочаровани шофьори.

Сценарият за „технологична война” също така предполага, че американските технологични фирми ще стоят безделно и ще чакат китайците да ги прегазят. Докато Китай се опитва да наваксва, другите утвърдени играчи в бранша ще продължат да се движат.

Въпреки че SMIC бе основана преди близо две десетилетия, китайската леярна за чипове все още е 5-6 години зад конкурентите си, смята Линли Гуенап, президент на Linley Group, изследователско звено в областта на чиповете. Той изтъква, че докато SMIC се опитва да съкрати дистанцията, тя ще открие, че конкуренцията отново е дръпнала напред.




Дори ако китайските компании успеят да произведат конкурентни технологии, те няма да станат автоматично глобални играчи. Иновациите са единият проблем. Другият е намирането на клиенти. Тези компании ще трябва да убедят чужденците да изоставят доставчиците и марките, на които се доверяват, в някои случаи от десетилетия, и да ги заменят с китайски.

Това не е невъзможно. Китайският телекомуникационен гигант Huawei показа пътя. Бариерите обаче са високи. Една от причините Intel и AMD да са толкова доминиращи при микропроцесорите за компютри и сървъри е, че индустрията разработи софтуерна база около техните чипове, което прави трудно навлизането на конкуренти. „Китай в крайна сметка може да създаде своя екосистема, но това няма да го постави на световния пазар”, посочва Гуенап.

Вместо това преследваната от Китай технологична независимост може просто да изолира икономиката в своя собствена вселена, където местните компании и потребители използват технологии, които не са били широко възприети другаде. Това вече се случва. Някои китайски технологични гиганти постигнаха успех зад Великата китайска интернет стена (главно Baidu), но се препънаха в намирането на глобална аудитория.

Политиките на Доналд Тръмп може да тласнат Китай към изолацията чрез отказване на достъпа на китайските фирми до американски технологии. Huawei наскоро обяви, че може да пусне своя операционна система до края на годината, която да замести Android на Google и Windows на Microsoft.

Компанията обаче даде да се разбере, че ще предприеме такава стъпка, само ако Вашингтон изпълни заплахата си да забрани на щатските фирми да й доставят. Ръководителите на Huawei са достатъчно умни, за да знаят, че преминаването към домашна операционна система ще отдели техните смартфони от доминиращия софтуер и може да лиши клиентите им от достъп до популярни услуги.

Разбира се, Китай ще успее да създаде някои конкурентни в глобален план технологични компании. Страната разполага с достатъчно интелигентни фирми и спецове, за да го направи. Китай обаче е много далеч от това да се превърне в заплаха за американските технологии. Все още изглежда малко вероятно китайските компании да предизвикат, камо ли да задминат, своите щатски конкуренти в много индустрии в глобален мащаб, колкото и пари местните бюрократи да са склонни да похарчат.

Най-правилният път за Китай може би е да последва стъпките на Япония и Южна Корея – да създаде няколко водещи компании, които да си извоюват глобално присъствие и да станат част от световния технологичен пейзаж. Това трудно може да се опише като „студена война”. Звучи повече като капиталистическо съревнование.

Лайвнюз